Монтиране на леген за резервна гума - август 2012 г.

От повече от година ми се въртеше в главата една идея да преправя местонахождението на резервната гума на 19-ката от висящо под пода на багажника в леген за резервна гума в пода на багажника, както на почти всички съвременни автомобили.

Досещам се какво е накарало французите да закачат резервната гума от долу под пода. Вероятно е било желанието им да не се вади багажа при необходимост от използване на резервната гума. Това не е лоша идея, но дали са се замисляли как се сваля така закачена резервна гума от ръждясалите механизми на повече от 15 годишен автомобил по българрските прашни пътища и как би се окльопал човек най-малкото заради покритата с прах и кал гума, ако пък вали и дъжд...? Едва ли са мислили по този въпрос, та при тях пътищата не са толкова прашни, че да се натрупа прах по резервната гума и едва ли са смятали, че една такава кола ще се кара повече от максимум десетина години, че да ръждясат непоцинкованите механизми.

Както и да е. Това едва ли е от такова значение. За 12 г. каране на 19-ката ми се е наложило само веднъж да използвам резервната гума. Самата резервна гума ме дразнеше обаче и от чисто естетическа гледна точка – винаги се вижда под бронята и винаги е бежова от полепналата прах, освен това натискът, който оказва придържащият кош, я деформира в точките на контакт.

Така това лято реших да поправя тази френска “грешка”. Отначало мислех да се изреже пода на багажника между двете носещи греди и с ламарина да се изгради корито между двете греди, като по този начин щеше да има място освен за резервната гума, също и за други неща. После сметнах, че това решение, с наличните ресурси от всякакъв вид, не би могло да се направи достатъчно професионално, ще изглежда прекалено грубо и аматьорски, освен това имаше и някои конструктивни неудобства. Тогава остана решението с присаждане на леген от друга кола. Най-подходящ като форма и размери се оказа леген от Clio 2. Успях доста бързо да се снабдя с такъв.

В средата на август, в Ловеч, започна монтажът. Присаждането на легена стана за около 3 часа. Извърши го бротовчед ми, който е майстор на металорежещите инструменти и заваръчна техника. През следващите два дена той изкърпи и поизгнилите на места прагове, както и 3 малки дупки в пода на колата. От тук нататък обаче мен ме чакаше още доста работа - антикорозионна защита с ръждопреобразовател, лакове, полиуретан, грундове и т. н. и т. н. Понеже работех основно само в събота, пътувайки от София и освен изброените дейности се занимавах и със смяна на резервоар, бензинова помпа, мокет, седалки и заради големи проблеми поради промяна на химическия състав на новите партиди на ПРОТЕКТА 3 в 1 на Оргахим - една от основните бои, които използвах за антикорозионна защита - окончателната работа приключи едва в началото на октомври.

Преди по-подробното описание слагам три снимки на това, което беше и това, което се получи в крайна сметка.

Сваляне на бронята, резервната гума и механизмите, измиване на пода под багажника.

Измиване на легена за резервната гума.

Така изглиждаше багажникът.

Изрязване на отвор в багажника.

Напасване на легена за резервната гума.

Заваряване на легена за резервната гума.

Изглед от долу след заваряването. Кафявите петна около заварките на са ръжда, а промяна на цвета на ламарината по време на заваряването.

Намазване на долната страна с ръждопреобразовател на WÜRTH.

Намазване на долната страна с ПРОТЕКТА 3 в 1 на Оргахим и след това с полиуретан. Не изглежда като фабрично, мазах го с шпакла и пръсти.

Междинен изглед отзад.

Намазване с ПРОТЕКТА 3 в 1 на целия под под багажника.

Намазване с ръждопреобразовател на WÜRTH и след това с ПРОТЕКТА 3 в 1 на заварките от горната страна.

Намазване на заварките с полиуретан и след това с ПРОТЕКТА 3 в 1.

Намазване с ПРОТЕКТА 3 в 1 на целия багажник. Цвета, който използвах, е черен ефектен, който в 90% покрива цвета на колата и това е напълно достатъчно за багажника.

Поставяне на оригиналната резервна гума с джанта и след това принадлежности от Clio 2.

Разкрояване на новия мокет.

Тук се постарах мокетът за багажника да изглежда както е при Меган и може да се каже, че почти постигнах този резултат.

Разкрояване по стария мокет. Необходимо беше новия да е малко по широк, за да прилепва по плътно. За целта използвах хартиено тиксо, с което да очертая по-широките контури и после по него да изрежа новия мокет.

Така изглежда новия мокет. По-плътен е и по-дебел от стария.

Изрязване и залепване с черен полиуретан на фазер върху долната страна на мокета, върху частта му, която е над резервната гума.

Разкрояване на балатум, който да служи за изравняване на нивото на фазера.

Преди окончателното разкрояване на балатума, по него разкроих и уплътнение от самозалепваща се микропореста гума с дебелина 12 мм.

Така изглежда уплътнението от микропореста гума от долната страна.

Така изглежда уплътнението от микропореста гума от горната страна, където се залепва.

Окончателно разкрояване на балатума около фазера.

Залепване на балатума около фазера с черен полиуретан.

Залепване на уплътнението от микропореста гума върху балатума и фазера.

Изрязване на кръгъл капак от фазер по размера на джантата, за да не се повреди уплътнението то микропореста гума от натиска върху принадлежностите.

Поставяне на мокета в багажника.

Изглед на колата отзад без броня.

Изглед на колата отзад с броня. Легена за резервната гума почти не се вижда.